Блог

Всеки има поне един приятел, който яде по много, без да се съобразява и въпреки това е слаб и нищо не му се лепи. Причината е бързият му метаболизъм.

Да заобичаш себе си звучи супер изтъркано и клиширано, но истината е, че ако не обичаме сами себе си, животът ни няма да е пълноценен.

Печеленето на борбата с хранителното разстройство изглежда като трудна и почти невъзможна за изпълнение задача, но има лесен начин, с който да се справим.

Онова чувство. Дето те кара да се чудиш за смисъла на живота. Знаеш, че нещо липсва. Обаче не знаеш какво е. Все едно някаква част от теб я няма.

Така започват кризите на преяждане. Не е прищявка и нищо не е сбъркано в нас, просто тялото ни изпраща сигнали на мозъка, за да ни спаси.

Каквото и да ти се върти в главата, щом си задаваш въпроса „имам ли хранително разстройство?“ значи трябва да се погрижиш за отношението си към себе си.