5 мита за булимията

  • On
  • By
  • Коментарите са изключени за 5 мита за булимията

Булимията не е нещо, за което се говори често. Много хора дори не знаят, че съществува. Информацията по темата е изключително малко, особено в България, и е не винаги вярна. Ето защо реших да споделя най-разпространените 5 мита за булимията. Вярвам че, колкото повече знаем за тях, толкова по-малко ще е негативното въздействие от хранителните разстройства. 

 

1. За да имаш булимия, трябва да повръщаш

Това е може би най-разпространеният от петте мита за булимията. Аз също мислех така. Знаех, че имам проблем, знаех, че това е хранително разстройство. Бях сигурна обаче, че НЕ е булимия, защото не повръщам. Оказа се, че съм грешала. Повръщането е само една от възможните форми на прочистване. Злоупотребата с лаксативи, злоупотребата с диуретици или инсулин, гладуване, строги диети или изтощителни тренировки са други методи за прочистване. Целта им е една и съща – да се изпразни стомахът или да се компенсира прекомерният прием на храна. Всеки един от тези методи, за съжаление, може да бъде много опасен и да доведе до сериозни последствия и дори до смърт.

 

2. Можеш да разбереш, че някой страда от булимия по външния му вид

Общото схващане е, че хората, страдащи от хранително разстройство, са по-слаби и дори кльощави. Истината е, че е почти невъзможно да разбереш, че някой има хранително разстройство само по външния вид. Хората с хранително разстройство умеят много добре да се прикриват. Може би би било по-лесно да забележите човек с анорексия, но едни широки дрехи могат добре да прикрият тялото му. Хората с булимия обаче често са с нормално или дори с леко наднормено тегло. Причината за това е, че пречистването, независимо кой вид, не е достатъчно да изхвърли абсолютно цялото количество погълната храна. Всъщност, ако човек предизвика умишлено повръщане след епизод на криза, само половината от изяденото се изхвърля. А ефектът на лаксативите са само временни, тъй като те предизвикват единствено загуба на вода и течности. 

Като цяло много рядко хората с булимия могат да имат очевидни признаци като внезапна загуба на тегло или наддаване.

 

3. Булимията засяга само млади жени

Статистиката се променя с годините и за изследователите е трудно да получат точни цифри, тъй като повечето хора с хранително разстройство не искат никой да знае. Но сред всички хора с всякакъв вид хранително разстройство около 10% до 15% са мъже.

Мъжете все повече обръщат внимание на външния си вид и се грижат за него. При тях скриването на един такъв проблем, може да е дори по-лесно, защото изтощителните тренировки са по-”нормални”. Друго погрешно схващане е, че мъжете, които имат хранително разстройство, в повечето случаи са обратни. Това съвсем не е вярно, сексуалната ориентация няма нищо общо с хранителните разстройства.

Друг мит е, че булимията засяга само младежи в тийнейджърска възраст. Но никога не сте твърде стар, за да развиете булимия. А за съжаление, тя може да се появи и при деца, които са на седем или осем години. Често признаците не се разпознават чак до тийнейджърска възраст.

 

4. Булимията винаги е вследствие на минала травма

Имах късмета да имам прекрасно семейство, подкрепящи родители и страхотен брат. Възпитана съм с любов и добри примери. Нямаше никакви признаци, че ще развия хранително разстройство, обаче бавно попаднах в капана на булимията.

Да, понякога драматично събитие или травма могат да бъдат причина за развитие на хранително разстройство. Но данните показват, че само 20-50% от жените с хранителни разстройства имат анамнеза за травма, което означава между 50 и 80% нямат!

 

5. Булимията е свързана с външния вид и красотата

Разстройствата на храненето са свързани с психологически проблеми като контрол, перфекционизъм и ниска самооценка. За някои хора също се смята, че имат и биологичен компонент. Въпреки че така изглежда, булимията не се отнася само до външния вид. Булимията е механизъм за справяне с различни ситуации, като стрес, самота, скука. Помага за преживяване на негативните емоции и чувства. Също така, булимията дава фалшиво усещане за контрол. Диетите, стриктните тренировки или регулираното пречистването създава илюзията, че животът ни е под контрол.