войната с хранителното разстройство

5 стратегии в борбата с хранителното разстройство

  • On
  • By
  • Коментарите са изключени за 5 стратегии в борбата с хранителното разстройство

Борбата с хранителното разстройство

Печеленето на борбата с хранителното разстройство изглежда като трудна и почти невъзможна за изпълнение задача, но има един лесен начин, с който да се справим. Създаването на малки и постижими цели върху, които да се фокусираме, ни позволява да задържим мотивацията си и с бебешки стъпки да вървим към крайната ни цел. По този начин няма да се почувстваме претоварени и в същото време ще сме ангажирани с ясни и измерими цели. Първото и най-важно нещо е да осъзнаем проблема и да разберем защо трябва да спрем да пазим диети, за което съм отделила цяла статия. А тук ще ви покажа 5 стъпки, които ми помогнаха във войната с хранителното разстройство (булимията – в моя случай) и които влияят, както съзнателно, така и подсъзнателно и правят оздравяването по-лесно. 

„Пътят към успеха е предприемането на значими, целеустремени действия.”

Тони Робинс

1. Fake it till you make it

Може би сте чували думите „Fake it till you make it”. Буквално означава: преструвай се, докато успееш. Ако някога сте опитвали да постигнете нещо в живота, докато следвате тази мантра, значи знаете колко силна е тя. Идеята зад нея е да си представите как би изглеждал за вас мечтания живот и да започнете да се преструвате, че го живеете. 

В моя случай мечтаният живот беше този, в който аз съм красива и се обичам. Като човек с хранително разстройство мразех тялото си и не се харесвах. Самочувствието ми беше ниско и нямах никакво желание да полагам извънредни грижи за себе си. Не си купувах дрехи, рядко слагах грим, а когато някоя приятелка ми звъннеше с поканата да се нагласим и да излезам петък вечер, сърцето ми се свиваше. Та как бих могла да изляза да се забавлявам, след като изглеждам така. Предпочитах да се скрия вкъщи, да не вижда никой, това което виждах аз в огледалото.

За това реших да се преструвам. Да се преструвам, че съм красива, че се харесвам, че се обичам такава каквато съм. Реших, че няма какво да губя, за това е по-добре да опитам. И започнах. Започнах да слагам грим винаги. Купих си нови рокли. Купих си и обувки с ток. Напук на объркания ми вътрешен свят, започнах да се държа така сякаш всичко беше прекрасно. И то започна да става прекрасно. Малко по-малко започнах да свиквам с мисълта, че мога да се харесвам. Свикнах с мисълта, че мога да съм красива, такава каквато съм и да се обичам за това. И се заобичах. 

Можете да използвате мантрата във всеки аспект от живота си. Можете да я използвате за самочувствието си, за това как живеете спокоен живот без зависимости, без проблеми. В началото чувството е странно, но ако се преструвате достатъчно дълго, нещата се получават. 

 

2. Спри да говориш негативно на себе си

Забелязали ли сте какво и как говорите на себе си? А знаете ли, че думите и мислите ни влияят пряко на живота и съдбата ни. Общо взето ние сме това, което мислим и говорим за себе си. 

Всеки път след като сложех дреха, която ми е тясна или си хапнех повече отколкото съм решила, че заслужавам, започвах на ум да се обвинявам и да си повтарям как за нищо не ставам, колко съм дебела и как никога няма да отслабна. Всичко това утежняваше състоянието ми и ме правеше още по-отчаяна и нещастна. Когато започнах да се преструвам, че животът ми е прекрасен и изглеждам чудесно, започнах да заменям негативните думи с позитивни. И днес всеки път когато се хвана, че говоря или мисля лоши неща за себе си или се обвинявам, спирам и промням думите. Казвам си, че съм прекрасна, че се обичам и че всичко е наред. Дори когато не го чувствам наистина.

Думите оказват силно влияние върху нас и нашето подсъзнание, а подсъзнанието ни е това, което управлява живота ни и вътрешния ни свят. Когато променим вътрешния ни свят, започва да се променя и външния. За това си казвайте по-често колко се обичате 🙂 

 

3. Не спирай живота си на пауза

Един от негативите на хранителното разстройство е това, че отлагаме живота си. Отлагаме важните неща, за моментът, в който ще сме достатъчно слаби и ще изглеждаме достатъчно добре, за да ни се случат. Защото в момента не ги заслужаваме. Не заслужаваме да се забавляваме, не заслужаваме да ходим на море с приятели, не заслужаваме да си купим нови обувки или дрехи. Понякога го използваме и като извинение. Не мога да си търся по-добра работа сега, защото първо трябва да отслабна. Не мога да започна собствен бизнес сега. Първо да постигна целта си да изглеждам добре и после ще премина към следващата цел. И така живота си минава, докато ние чакаме да отслабнем. Или поне моят минаваше с всички тези извинения. 

Но знаете ли какво открих? Можете да се забавлявате сега. Приятелите ви няма да ви обичат повече или по-малко, ако изглеждате различно. Можете да си купите онези нови обувки и рокля и да си потърсите друга работа. Не е нужно да изглеждате по определен начин, за да се случи всичко това. Плюс, че когато започнете да работите по другите си цели, ще смените фокуса си и ще спрете да мислите постоянно за това как изглеждате. Не отлагайте живота си, живейте го сега. 

 

4. Изхвърли дрехите, които не ти стават

Всяка жена има дрехи в гардероба, които вече не й стават, но тайно се надява един ден отново да се напъха в тях. Аз също имах. За съжаление обаче, в борбата с хранителното разстройство, тези дрехи придобиват твърде голяма тежест в живота ти. Те стават мерилото за това дали си успяла или не, дали си достатъчна като човек или не.

Всеки път след като се пробвах да облека “слабите” си дънки, но не успявах, усещах, че съм се провалила. Но в един момент усетих, че не мога повече да позволявам едни дънки да определят какъв човек съм. За това просто ги изхвърлих. Разчистих гардероба си от всичко, което ми пречеше да се фокусирам върху настоящето. Някои ги подарих, други продадох. Дрехите от миналото вече не бяха мерило за щастието ми. Чувството да се освободя от целия този товар беше невероятно. Купих си други, които ми стават и в които се чувствах добре. Още една крачка към свободата. А и  какво по прекрасно от причина да си обновим гардероба. 

 

5. Спри да обръщаш внимание на числата

С изхвърлянето на старите си дрехи, сваляме очакванията, които сами сме поставили за себе си и се приближаваме с крачка към свободата. Следващата стъпка е да спрем да се теглим или да спрем да обръщаме внимание на числата.

На много места съветват при хранително разстройство, директно да изхвърлим кантара. Аз не го направих, налагах си да спра да го използвам, но се изкушавах доста често. Истината е, че в началото ако покажеше по-малко число, ставах тъжна, защото не беше достатъчно, а при по-голямо, направо ми се плачеше. Но с времето спрях да обръщам внимание и се научих числото да не ми влияе. Започнах да се приемам, такава каквато съм, без значение колко тежа. Все пак повече или по-малко килограми, все си бях аз. Вече опитвах да подобря себе си не на външен вид, а вътрешно, което автоматично ме правеше по-добра версия на самата мен. Ако бях изхвърлила кантара, може би щеше да ми е една идея по-лесно. Но в крайна сметка важното е не самия кантар, а значението, което му придаваме.