Обожавам да ям сладко. Хората, които ме познават знаят колко много щастие може да ми донесе един буркан с течен шоколад. Но тази ми любов не винаги е била здравословна. Често пъти желанието ми за сладко се е дължало на това, че съм била пристрастена към захарта. И да, захарта може да пристрастява. Ако и вие сте пристрастени към сладкото днес имате късмет, защото сега ще ви разкажа как да преодолеете тази зависимост, при това без да се отказвате от сладкото.
Защо ни се хапва сладко?
Първо ще ви представя най-често срещаните причини да ни се хапва сладко. Така ще можете да се ориентирате какво ви влияе, пристрастени ли сте или просто организма ви има нужда от бърз въглехидрат.
На биологично ниво ще разгледам три хормона, влияещи на апетита ни за захар.
Кортизол.
“Хормонът на стреса” най-често асоциираме с нещо лошо. Всъщност, както всеки хормон в нашия организъм, и този изпълнява важна и значима роля, която няма за цел да ни навреди. Кортизолът регулира кръвното налягане и функциите на сърдечно-съдовата система. Участва и в регулирането на използването на протеини, мазнини и въглехидрати. В твърде високи количества обаче има вредно въздействие върху организма. От там идва и лошото му име. Твърде много стрес може да бъде причина за силен глад и апетит за сладко почти през целия ден. За да нормализираме нивата му трябва да се храним редовно, да спрем с твърде изтощителните тренировки и спорт, да спим достатъчно и да се грижим повече за вътрешния ни мир с релаксация, медитация, смях и време с любими хора.
Серотонин.
Наречен още “хормон на щастието”, той ни дава усещането, че всичко е наред и ни кара да се усмихваме и да сме удовлетворени от света около нас. Захарта повишава нивата на серотонин, за това като сме тъжни ни се яде сладко. Но има други начини, с които можем да си набавим хормона на щастието – спорт, масажи, шопинг, време с приятели, хубава музика, кино, театър и т.н.
Допамин.
Захарта стимулира освобождаването на допамин в мозъка, по подобен начин, по който го правят наркотиците. Допаминът е „хормона на зависимостите“, който регулира пристрастяванията и създава чувство на незабавно удовлетворение. Ако хапваме захарни изделия често и в големи количества, чувствителността на допаминовите рецептори в мозъка намалява. Така имаме нужда от още повече захар, за да активираме тези рецептори и да изпитаме отново чувството на удовлетвореност.
Ако някога сте били на диета без захар за повече от седмица, със сигурност сте забелязвали как ябълката ви се струва по-сладка, вкусът на всеки плод е по-наситен и като цяло вкусовите ви рецептори се изострят. Всъщност това е нормалното състояние. Винаги толкова сладка трябва да е ябълката. За съжаление в днешно време все повече наблягаме на преработените храни, които са пълни с Е-та, трансмазнини и рафинирани растителни масла и твърде много захар. Всичко тези вещества, освен че водят до пристрастяване и са вредни за организма, притъпяват вкусовите ни усещания.
Има и куп други фактори, от които зависи желанието ни за сладко. Някои от най-често срещаните са тук:
Недостиг на хранителни вещества.
Ако не даваме на тялото си необходимото количество качествена храна, е много вероятно то да започне да търси бърз източник на енергия и да почувстваме желание да си хапнем нещо сладко. Още причини да се откажем от диетите – тук.
Сън.
Ако не се наспиваме качествено, организмът ни се опитва да компенсира с бърз източник на енергия, за това сме по-склонни да ни се яде сладко.
Хром.
Казват, че недостигът на този минерал повишава апетита към сладки храни. Продават го като хранителна добавка, но лично аз никога не съм го пробвала.
Кръвна захар.
Стабилната кръвна захар е важна, за да не изпадаме в моменти на неудържим глад за сладко. Държим кръвната захар стабилна като се храним редовно с протеини, мазнини и въглехидрати.
ПМС.
В онези дни от месеца при жените има спад на естрогена и прогестерона, което води и до спад на серотонина.
Пристрастяване.
За никого не е тайна, че пакетираните храни в магазина са пълни с консерванти, изкуствени оцветители и овкусители, натриев глутамат и т.н. и почти не носят хранителна стойност на организма. За сметка на това обаче са супер вкусни и сладки и колкото повече ядеш от тях, толкова повече ти се яде. Съвсем спокойно можем да кажем, че пристрастяват.
Пристрастени ли сме към сладкото?
Но за да разберем дали всъщност сме пристрастени към сладкото имам един малък трик, с който познавам дали нуждата за сладко е защото съм пристрастена или защото наистина организмът ми има нужда от бърз въглехидрат.
За целта е желателно да имате основни познания по сладкарство или някой наоколо с такива. Следващия път като ви се прияде сладко, вместо да ядете пакетирани бисквити, кроасанчета и вафлички, си сгответе някой лесен домашен сладкиш и си хапвайте от него. И да, дори да съдържа бяла захар и брашно, пак е хиляди пъти по-добре да е домашен, вместо от магазина.
Помолих Деси от Desires by Desi да даде идеи за вкусни и лесни рецепти и тя веднага откликна. Вкусните предложения можете да намерите тук.
Опитайте се идните няколко дни да ядете единствено домашно приготвена храна и вижте каква ще бъде разликата. Наблюдавайте се. Ако нуждата за сладко продължи, може би просто организмът ви има нужда от въглехидрат. Тогава може да включете към менюто си повече храни като картофи, ориз, овесени ядки. Ако апетитът обаче намалее, тогава най-вероятно просто сте били пристрастени към сладкото.
Животът е прекрасен
Да си хапваш сладичко като ти се яде смятам, че е най-нормалното нещо. Така че не спирайте захарта, не я заклеймявайте. Просто, както всичко останало в този живот, трябва да има баланс. Не трябва да изпадаме нито в едната, нито в другата крайност. Все пак заветната цел на всички ни е да сме щастливи и да живеем добре, а това се случва когато тялото ни е в хармония с нас самите и сме здрави. Да се грижим добре за себе си, да се храним здравословно и разнообразно (поне в по-голямата част от времето), да се наспиваме и да спортуваме за здраве са малките неща, които ни доближават до тази хармония. И когато всичко това се нареди и се случва по опитмално добър за нас начин, имаме време и желание да се наслаждаваме на живота около нас.
