Как да помогнем, ако приятел има булимия?

  • On
  • By
  • Коментарите са изключени за Как да помогнем, ако приятел има булимия?

От дълго време се каня да напиша тази статия, защото доста хора ми споделиха, че познават някой с хранително разстройство, но не знаят какво да направят и как да реагират. Темата е супер деликатна и дори аз, като човек минал през това, не съм сигурна кой е най-правилния подход. Хората са различни и трябва да се съобразим с това, но все пак има няколко неща, които трябва да знаем, ако наш приятел има булимия.

 

Осъзнато или не

 

В много редки случаи, човек с проблем би си признал, че има булимия. Ако това все пак се случи, първо, той явно осъзнава проблема и е взел решение да започне възстановяване и второ, означава, че ви има огромно доверие, за да се престраши да сподели. Подкрепете го, без да критикувате. Попитайте как можете да помогнете и подходете с разбиране, без да насаждате мнението си и без да давате съвети.

По-често обаче, виждаме, че някой има проблем или е тръгнал по пътя към този проблем без да го осъзнава или поне без да говори за това. И тогава възниква въпросът какво да направим, за да му помогнем. Темата е абсолютно табу и не се притеснявайте, почти няма човек, на когото да му е удобно да говори за това. Но говоренето е задължително. Колкото и неудобен да е разговора, ако искаме най-доброто нещо за този човек, трябва да сме готови да преживеем това чувство.

Когато аз бях с булимия, никой така и не разбра, че ми има нещо. Въпреки това, ако някой се беше опитал да говори с мен, вероятно първоначалната ми реакция щеше да бъде негативна и щях да се затворя в себе си. Но все пак идеята, че някой е забелязал и се е загрижил за мен, би ми повлияла положително, дори и подсъзнателно.

 

Неудобният разговор

 

Тук съм описала стъпките, които бихте могли да следвате, ако ви предстои подобен разговор:

  • Научете повече за хранителното разстройство. Разберете какво представлява, как се проявява и какви са причините за това. Колкото повече знаете по темата, толкова по-добре;
  • Изберете спокойно място, където няма много хора и говорете на саме. Бъдете искрени и споделете притесненията си, но в никакъв случай не сочете с пръст и не обвинявайте. Не давайте съвети. Още повече не използвайте изречения като: “Просто спри” или “Просто яж”. Това само би накарало човекът да се отдръпне и да се почувства още по-безсилен и неразбран;
  • Въоръжете се с търпение и приемете, че е възможно да получите негативен отговор. Темата е чувствителна за хората с булимия и в повечето случаи те се срамуват изключително много от това.;
  • След като споделите притесненията си, изчакайте човекът срещу вас да пожелае да говори, не го насилвайте. Дори, ако това значи да оставите темата отворена и да говорите отново след няколко дни или седмица;
  • Покажете, че сте готови да помогнете, без да критикувате. Не го съжалявайте и не показвайте, че проблемът е супер сериозен и едва ли не измъкване няма. Нека стане ясно, че вярвате че е възможно да се преодолее;
  • Предложете професионална помощ. Насърчете го да потърси добър специалист или му помогнете в търсенето.

 

Общи принципи и съвети

 

Има няколко общовалидни принципа, които е редно да бъдат спазвани в компанията на приятел, който има булимия, за да не бъде тласнат повече към болестта:

  • Не го насилвайте да се храни, не го насилвайте да тренира, не оказвайте какъвто и да е било натиск;
  • Не се ядосвайте на навиците и решенията му;
  • Избягвайте теми, които са свързани с диети, отслабване, килограми и външен вид;
  • Не коментирайте дори собственото си тегло; 
  • Не се опитвайте да го убедите колко добре изглежда. В никакъв случай не споделяйте колко е слаб, колко добре сложен е и т.н. Независимо какъв коментар направите по външния вид – позитивен или не, ако приятелят ви има булимия, почти е сигурно, че ще бъдете разбран погрешно. 

 

Когато споделях, че ми се иска да сваля няколко килограма на някого, обикновено един от следните сценарии се разиграваше:

“Да, може да свалиш 1-2 кг и ще станеш идеална.” – аз чувах: “Дебела си, трябва да отслабнеш, ако искаш да изглеждаш добре.”

или

“Е, ама ти си висока, нормално да тежиш повече.” – в превод в моята глава: “Нищо, че си дебела, имаш височина, която да те спаси да не изглеждаш чак толкова ужасно”.

или 

“Добре си си.” – аз чувах: “Качила си, но може и по-зле.”

Така че, ако можете избягвайте темата, защото правилен отговор няма;

 

  • Не пазете диети и се опитайте да давате пример с поведението си без да казвате нищо. Например, с порцията храна, която си поръчвате или с това, че си хапвате десерт без притеснения.

 

Насилствена помощ

 

За съжаление има моменти, в които един разговор не би помогнал. Хранителното разстройство може да бъде много опасно. Освен редица здравословни и психологични проблеми, то може да бъде и животозастрашаващо. Но въпреки това страдащият да не признава и да не осъзнава съществуването на проблем. Ето защо при съмнение, че нещата са много сериозни и животът на човек е застрашен, бих посъветвала прибягването и до оказване на помощ насилствено. Можете да се обърнете към психолог, който е специализирал в лечението на хранителните разстройства. Съществуват и различни центрове за лечение на хранителни разстройства, като например този в болница Токуда София.