Как да познаем емоционалното хранене?

Не знам дали бих могла да обхвана всичко в тази статия, тъй като темата за емоционалното хранене е безкрайно обширна. С няколко прости думи емоционалното хранене представлява начин за справяне с различните емоции.

Хората сме създадени да изпитваме чувства и емоции. Забелязали сте как в различните ситуации, различните хора реагират различно. И това е напълно нормално. Всяка емоция, която изпитваме се дължи на начина, по който сме програмирани и начина по който възприемаме света около себе си. Възприятието ни за света от своя страна се дължи на опита, който сме натрупали в живота си.

 

Въпросите

За да разбереш дали си от хората, които се хранят емоционално може да отговориш на следните въпроси:

1. 1. 1. 1. Хапваш ли повече, когато си под стрес?
         2. Случва ли се да ти се хапва нещо, въпреки че не си гладен/гладна?
         3. Успокоява ли те храната?
         4. Често ли преяждаш?
         5. Награждаваш ли се с храна?
         6. Случва ли се да чувстваш, че не можеш да се контролираш колко да ядеш?

 

Зависимостите

Когато емоциите станат твърде силни или пък неприятни, много хора не успяват или не знаят как да се справят с тях. Аз съм един светъл пример за това. За това си намират различни способи, с които да си помогнат. Такива са алкохола, цигарите, наркотиците. Такова е и емоционалното хранене. 

 

Запълване на дупките с храна

Когато нещо се случи в живота, като например загуба на любим човек, скандал с приятел, неразбирателство със семейството или кофти ситуация на работното място, в мозъкът ни се образуват емоции, в повечето случаи неприятни, които са трудни за преживяване. Чувстваме болка и празнота или липса. Може да е липса на любов, разбирателство, щастие, успех. В масовия случай липсата е породена от нереализираните очаквания, които имаме. И за да запълним тази липса, прибягваме до горе описаните вредни методи.  

Истината обаче е, че храната не може наистина да запълни тази липса, нито да изтрие емоцията. Може временно да донесе удоволствие и радост, но истинските чувства довели до емоционално хранене ще си останат. 

 

Хормоните са замесени отново

Вече няколко пъти съм говорила в този блог за действието на хормоните – серотонин и допамин. Може да кажем, че това е научното обяснения за емоционалното хранене. Серотонинът е хормонът на щастието. Плюс, че ни кара да се чувстваме добре и да се усмихваме, той се грижи и за разни други важни процеси в организма ни, необходими за да функционира правилно. Като се замисля, толкова е важен и толкова често го споменавам, че е редно да напиша отделен пост за него. 

Та при липсата на серотонин, първото нещо, което ни идва да направим е да си хапнем. За предпочитане нещо със захар, тъй като захарта повишава нивата му. Изобщо не е случайно, че като сме тъжни ни се хапва шоколад. А при жените  ПМС много често има спад в серотонина, което обяснява апетита за сладко в “онези” дни от месеца. Те нещата са си навързани, но по-интересното е как да познаем емоционалното хранене, за да го предотвратим. 

 

Разликата между физически и емоционален глад

На първо място трябва да познаваме себе си. Да можем да познаваме различните емоции и как реагираме, силно препоръчвам медитацията. Това е чудесен начин да тренираме съзнанието си. Можете да прочетете повече за това тук. 

Друго важно нещо е да се научим да правим разлика между физически и емоционален глад. Физическият глад идва постепенно, докато емоционалният удря рязко и изведнъж. При физическия глад усещаш как коремчето къркори, а при емоционалния по-скоро искаш да задоволиш вкусовите си рецептори. Когато си хапнеш и задоволиш физическия си глад не усещаш нужда да продължиш да ядеш, но при емоционалното хранене почти не усещаш ситост,  много често може да почувстваш, че си наяден, но въпреки това ти е трудно да спреш да ядеш. Тогава, за да спреш да се храниш се изисква воля. При емоционалния глад ти се яде “нездравословна” храна, докато при физическия глад и зеленчуци ти звучат добре. Също така след едно емоционално хранене обикновено се чувстваме виновни и потиснати за това, че сме погълнали много ненужни калории. 

 

Долу ще разгледам и някои често срещани емоции, които подтикват към емоционално хранене

Некомфортните емоции

Това са гняв, страх, тъга, тревожност, самота, срамота. Проблемът е, че повечето хора не знаят как да се справят с тях, не знаят как да ги преживеят. За това предпочитат да ги избегнат или да ги “заглушат” с храна. Но нека не забравяме, че преди всичко сме хора. И трябва да си позволим да изпитваме емоции. Дори тези, които не са приятни и не ни харесват.

 

Скуката – враг номер едно. 

Не стига, че не знаеш какво да правиш, отегчен си, ами и колкото повече нищо не правиш, толкова повече нямаш и желание да го промениш. И става една такава спирала надолу, в която единственото ти развлечение е да си хапнеш нещо, я сладичко и вредно. Все пак влияе и носи щастие за кратко, както уточнихме по-горе. Но тук храната няма да ти помогне. Никой не може. Единственото ти решение си ти самия. Да се вдигнеш от дивана и да излезеш. С приятели или сам на разходка в парка. Или да грабнеш някоя книга, филм, да пробваш нов спорт или активност. Не е случайно, че като правиш вълнуващи неща, които те забавляват и са ти интересни, грам не се сещаш за храна. 

 

Радост

Да, хубавите емоции също могат да са причина за емоционално хранене. Но в крайна сметка с това сме закърмени, дето се вика. Още от малки ни учат да празнуваме победите с шоколад, хубавите оценки със сладолед и рождените дни с торта. И днес всеки празник е свързан с отрупана трапеза и пиршество. После как да не ти става хубаво като си хапнеш, та то е закодирано в нас от време оно. Само дето е редно да ги осъзнаем тези неща и да не позволяваме подсъзнанието ни да ни тика към угояване. 

 

Не искам да бъда разбрана погрешно, за това ще го кажа директно: емоциите са нещо прекрасно. Независимо какви са – хубави или лоши, те ни карат да се чувстваме живи. Помагат ни да се съхраним, помагат ни да усещаме живота в цялата му прелест. За това не трябва да се страхуваме от тях, напротив, трябва да ги познаваме и да им се наслаждаваме. Колкото по-добре ги познаваме и колкото по-осъзнати сме, толкова по-малко ще имаме нужда от някакъв механизъм като емоционалното хранене за справяне с тях.