Какво представлява интуитивното хранене
Интуитивно хранене е диетата, при която видът и количеството храна, зависят изцяло от нуждите на тялото. При т.нар. „интуитивно хранене“ слушаш интуицията на тялото си и ядеш това, което ти се яде. Звучи простичко и ако се замислим е най-естественото нещо. Но за съжаление, в света, в който живеем, колкото и прекрасен да е той, често губим връзката с тялото си и ни е трудно да чуем какво ни казва то.
От една страна са медиите, социалните мрежи и тоновете изкривена информация, с търговска цел, които ни подтикват да спазваме определени режими, да ядем само диетични храни, специални протеинови барове и кола без захар.
От друга страна изобилието от продукти по магазините, съблазняващите т.нар. “мръсни” храни пълни с натриев глутамат, които пристрастяват и ни карат да искаме още и още.
До скоро “интуитивно хранене” ми се струваше като нещо утопично и невъзможно. Твърде хубаво, за да ми се случи. Но в крайна сметка, реших, че да слушаш тялото си и да си в хармония с него си заслужава да се пробва. Следвам няколко прости правила, с които успявам да постигна баланса, в който мога да усетя какво иска организма ми:
-
- Вредни храни няма;
- Слушай и наблюдавах тялото си;
- Душата също има нужда от храна;
Първото правило е, че вредни храни няма
Сложих край на всички останали диети. Трябваше да изтрия от мозъка си всички знания за вредна и полезна храна, калории и т.н. При интуитивното хранене, вредна храна няма. Всичко е позволено и всичко е полезно. Край на ограниченията, край на забранените храни, край на “чийт” дните, край на броенето на калории. Ако ми се прияде нещо, това означава, че имам нужда от него и то е полезно за мен.
Разбира се много хора биха погледнали скептично. Както една моя приятелка ми каза след като й споделих тази идея: “- Това значи да живея само на банички и шоколади”. Обаче не е така. Когато си на някоя ограничаваща диета и ти се прияде шоколад, но вместо това изядеш две пилешки филета със зелена салата, гладът за шоколад остава. И не след дълго ще се чудиш какво ти има и защо си толкова лакома. А всъщност не си лакома, просто тялото си търси това, от което има нужда. По същия начин, ако си направим експеримент и ядем само въглехидрати няколко дни, например шоколад, гладът няма да спре. Защото тялото ще има нужда от протеини и мазнини.
И ако съвсем сме загубили връзката си с него, ще сме все гладни, защото то все ще има нужда от нещото, което не му даваме. За това в началото е важно да се храним разнообразно. Да даваме от всичко на организма си, за да го задоволим.
Второто правило е да слушам и да наблюдавам
Ако чувствам глад, първо се питам какво ми се хапва, изброявам няколко неща на ум и избирам. В процеса на хранене се старая да се храня бавно и да оценя вкуса. Наблюдавам и търся момента и чувството, когато вече съм сита. Още от малка съм възпитана да си изяждам всичко в чинията и да не си “оставям късмета”. И си бях изградила навика да дояждам порцията си, независимо дали вече съм се наяла и това дояждане означава да се натъпча. Беше много трудно да се отуча от това, но малко по-малко си го слагах като цел. Да усетя кога съм сита и дори да има една хапка, да не използвам тялото си като кошче за боклук. Защото ако не я изям, тя отива там – в кошчето.
И след като се нахраня отново наблюдавам. Този път тялото си. Как се чувства, имам ли енергия от това, което съм изяла, колко време ме държи сита. Не се префокусирам върху него, но се опитвам да се опознавам, да разбирам как и на какво реагира.
Третото – храна за душата
Всички знаем, че организмът ни има нужда от питателна храна, която да му дава необходимите съставки, за да е здрав и да работи оптимално. Но освен тялото, душата също има нужда от храна. Съвсем нормално и естествено е да ни се прияде чипс или сладолед или торта. И в това няма нищо лошо. Просто чудесна възможност да се насладиш на макс.
Снощи ми се прияде чипс. Отидох до магазина, но не успях да реша кой вид, за това си купих два пакета, ама от големите. Нещо, което дълги години не можех да направя без да изпитам огромното чувство на вина и страх. Да държа храна вкъщи, при това “мръсна” храна, беше немислимо. Изобщо всяко пазаруване в хранителен магазин беше изпитание. И тайничко се надявах, че ще дойде ден в който ще мога да си напазарувам “мръсни” храни, без да ме е страх от тях. Но сега знам, че понякога душата ми има нужда от чипс. И ще изям толкова, колкото имам нужда. И дори да не ми даде необходимите нутриенти, ще ми даде щастие, удоволствие и свобода. Тук е важно да спомена, че трябва да внимаваме да не объркаме храната за душата с емоционалното хранене. За него ще напиша отделен пост.
От къде да започна
В началото не знаех как да започна. Не знаех кога съм гладна, кога не съм, нито какво ми се яде. В общия случай си мислех, че ми се яде тесто или захар, но знаех, че това не е част от т.нар. интуитивно хранене, а по скоро заблуда. За това започнах да изграждам навика да ям минимум 3 пъти дневно – закуска, обяд и вечеря. В повечето дни имах и 2 междинни хранения. Гледах да са по едно и също време на деня, но също така следях себе си и се стараех да не оставам гладна за дълго време. Все пак крайната цел беше да мога да познавам кога съм гладна и кога съм сита.
Хранех се разнообразно, колкото е възможно. Във всяко основно хранене гледах да включвам и трите основни макронутриента – протеин, мазнини, въглехидрати. Задължително храната ми винаги беше вкусна – с много подправки, за да заволи всичките ми вкусови рецептори. Спрях да ям неща по задължение – само защото са полезни. Стараех се да правя осъзнат избор, повече за избора можете да чуете тук.
А относно количеството, тъй като нямах идея колко е нормалното количество храна, което да ми стигне, имах няколко малки трикчета. Ако не се хранех сама, изяждах колкото човекът срещу мен, ако е жена, и по-малко от него, ако е мъж. Ако бях сама, в повечето случаи си изяждах цялата порция, а ако случайно преценях, че е по-голяма, използвах момента да се науча да си “оставя късмета”. Но тук по-важното е, че не се критикувах за това. Знаех, че това е правилният път. Не се обвинявах, а бях благодарна.
Кога ще видя разликата
Отне ми няколко месеца да започна да чувам тялото си и да усещам от какво има нужда. Все повече осъзнавам, че да познаваш себе си и да си в хармония със себе си е огромно богатство. Един от ключовите фактори е това „интуитивно хранене“. Носи щастие и спокойствие. Освен това смятам, че е най-здравословния избор на хранене. В крайна сметка тялото ни знае по-добре от нас от какво има нужда. Ние просто трябва да се научим да слушаме.