happy girl

За щастието и нещастието

  • On
  • By
  • Коментарите са изключени за За щастието и нещастието

От много дълго време насам говоря за това как трябва да бъдем щастливи, как щастието идва отвътре. Винаги съм вярвала, че щастието е начин на мислене и не трябва да чакаме нещо да се случи, нито да се чудим защо не идва при нас. Щастието е начинът по който възприемаме света около себе си. Хубаво, но какво ако животът ни поднесе тежка ситуация или ни сблъска с голямо изпитание? 

 

Как да намерим щастието вътре в нас, когато единственото, което изпитваме е болка, страх и тревожност?

Съвсем наскоро бях изправена пред такова изпитание. Както животът ми се беше подредил и ако беше филм си мислех, че вече съм на “и живели дълго и щастливо”, така всичко се преобърна за минути с главата надолу. Загубих мечти, надежди, загубих себе си и не знаех какво ще правя, как ще продължа. Бях на дъното. Всичко, което чувствах беше болка. Силна, неспираща и мъчителна болка. Но вътре в себе си усещах, че това е просто период и независимо какви са загубите, аз съм жива и продължавам да живея. И в някакъв момент, когато емоциите и болката избледнеят, ще намеря сили да търся радост и смисъл отново. Не случайно хората казват, че времето лекува. Такъв е кръговратът на живота. Ние просто трябва да го приемем и да продължим напред. 

Щастието не е моментна емоция, а способност да се наслаждаваш на живота, с всичките му различия, красоти и недостатъци. Защото настроенията се сменят. В живота ни се случват различни събития, случки, срещаме се с нови предизвикателства и няма нищо константно. Въпросът е как възприемаме всичко това.

 

Илюзията за щастие

Животът, който виждаме в инстаграм, фейсбук, всички холивудски филми, дори по рекламите, ни кара да си мислим, че всичко може да бъде перфектно. Унасяме се във фалшивата реалност и градим илюзии за един съвършен свят, от който искаме да бъдем част. И започваме да живеем живота си мъчейки се да се нагодим към тази утопична представа за съвършенство. Не говоря само за желанието да изглеждаме по определен начин, да имаме тела в топ форма, или пък да водим определен стандарт на живот. Говоря за вглъбяването в идеята да сме щастливи и да изпитваме единствено хубави емоции. Толкова много се вглъбяваме в това, че когато се случи да изпитаме нещо негативно като емоция, се чувстваме още по-зле. Сякаш сме направили нещо лошо, сякаш сме излезли от нормата и нещо не е наред с нас.

Забравяме, че всъщност живота не е права линия. Има върхове, има падения, има и равно. Това да изпитваш болка, или гняв, разочарование, тъга е напълно нормално. То е част от живота. Наравно с радостта, вълнението и любовта. И да се опитваш да избягаш от негативното, защото ако си позволиш да си тъжен означава да излезеш от рамката, която социалните мрежи или всички гурута за щастлив живот са наложили, означава да бягаш от себе си. И вярвам, че точно това бягане може да е причина за развитието на различни зависимости и хранителни разстройства. Защото зависимостите и хранителните разстройства са всъщност способи за справяне с различни ситуации и чувства. 

 

А колко по-лесно би било, ако просто приемем, че емоциите са за изживяване? 

Независимо хубави или лоши. Познаваме себе си и не разчитаме те да определят кои сме. Защото емоциите не са вечни, случват се, изпитваме ги за известно време и после изчезват. Оставаме ние и съзнанието ни. И тогава можем да бъдем щастливи.