момиче на люлка в Бали

Да заобичаш себе си

  • On
  • By
  • Коментарите са изключени за Да заобичаш себе си

Да заобичаш себе си звучи супер изтъркано и клиширано, лесно на думи, а толкова сложна задача понякога. Истината е, че ако не обичаме сами себе си, животът ни няма да е пълноценен и щастието все ще ни се изплъзва. За това си струва да положим малко повече усилия и да поправим тази връзка, която обещавам е най-важната връзка в живота ви. Връзката със себе си.

То е малко като връзката с партньора. Ако дълго време се фокусираш върху негативните му страни и все му търсиш кусури, шанса да сте щастливи заедно и тази връзка да има бляскаво бъдеще, значително намалява. Но ако вместо това започнеш да обръщаш повече внимание на плюсовете, започнеш да цениш хубавите качества и да си благодарна за тях, обичта ти към този човек става все по-силна. И вече недостатъците не са толкова важни, защото любовта е тук. Дори напротив, малките недостатъци го правят толкова уникален  и по тях познаваш, че това е твоята сродна душа. 

Така е и във връзката с нас самите. Ако продължа да мисля, за това в какво не ме бива и кое не си харесвам, едва ли мога да очаквам щастие. И знам, че без усилие от моя страна няма да се получи нищо, за това малко по малко ще намеря в себе си качествата, заради които си заслужава да заобичаш себе си.

Ето и нещата, върху които работя до момента:

1. Научих се да съм благодарна на себе си

Да съм благодарна на тялото си и на себе си като човек. Научих се да оценявам това, което имам, това което съм. Заставайки пред огледалото всеки ден, търся и откривам нещата, които обичам в себе си. Обичам това, че съм търпелива. Обичам това, че съм добър приятел, грижовна съм. Смятам себе си за добър човек. И безброй много други. Дори неща свързани с тялото ми. Обичам краката си, благодарение на тях мога да пътувам и да обикалям по света. Благодарна съм, че съм здрав човек, изградила съм връзки с приятели, роднини, мъж. Това са прекрасни неща, които само доказват, че имам добродетели, които заслужават любовта ми. Това, че не изглеждам като от корица на списание, не означава, че не съм достатъчна. Напротив, достатъчна съм. 

Достатъчна съм за себе си и за всички около мен. Ако променя начина, по който изглеждам, няма да стана по-различен човек. Това, че ще съм по-слаба, няма да ме направи по-добра, по-състрадателна или по-грижовна. Няма да намеря повече приятели, ако започна да нося по-малък размер дрехи, нито пък кариерата ми ще стане бляскава и невероятна, ако талията ми е по-тясна. Все ще съм си аз, все същия човек и ако има нещо, което искам да подобря в себе си, за да стана по-добър човек – чудесно. Това само ме прави още по-достатъчна.

2. Научих се да се грижа за себе си и за тялото си. 

Тялото ни е нашия дом на тази земя, благодарение на него ние сме тук физически. На него дължим всичките си сетива – виждаме, чуваме, усещаме аромати, докосвания, вкусове. И това са все прекрасни неща, които често приемаме за даденост. Можем да се движим, да пътуваме, да прегръщаме любимите си хора. Да правим всички онези неща, които карат душата ни да се усмихва. За това тялото ни заслужава да бъде обичано. И обгрижвано. Започнах да слушам тялото си, да му давам храната, от която има нужда, упражненията, от които има нужда, съня, водата, спокойствието, погрижих се за метаболизма си. И когато пренаредих приоритети си и сложих на първо място грижата за тялото си, то също започна да се отблагодарява. Здравето е най-важното нещо. Когато сме здрави, тялото е в хармония с душата и всичко си идва на място. И вече е много по-лесно да сме щастливи. 

3. Полагам грижи не само за тялото си, но и за ума и душата си.

Храната за душата са позитивните емоции и красивите моменти. Чистите мисли и любовта към себе си дава спокойствие, а медитацията е упражнението, което ми помага да достигна баланса и хармонията на душата, ума и тялото.

4. Спрях да се сравнявам с хората около себе си

Ако се замислим сериозно, тази игра е изгубена още преди да сме я започнали. Там винаги ще има някой, който е с по-стегнато тяло, по-атлетичен, по-красив. И не защото е повече от нас всъщност, а защото такива са правилата на играта в главата ни. И защото това е нещото, което търсим. Реално обаче, ако приемем себе си такива, каквито сме, няма значение какви са другите. Хората са уникални, всеки има своята идентичност и неповторимост. И място за сравнение няма. Всеки е достатъчен сам за себе си. Оценявам красотата на хората около мен, вдъхновявам се понякога, но без да се сравнявам. 

5. Опитвам се да не се влияя от това какво биха казали хората за мен. 

Признавам, че ми е доста трудно да не мисля за това. Но когато се уловя, че го правя, си напомням, че няма смисъл. Когато съм убедена, че това което правя е правилното нещо и когато живея живота си, следвайки собствените си принципи и установени норми, няма никакво значение какво мислят хората, защото съвестта ми е чиста. А и всяка една мисъл, за това кой би ме осъдил, всъщност е моя, т.е. аз съм тази, която съди. За това идва и следващата точка.

6. Опознавам себе си с всеки изминал ден и се уча да не съм критична към себе си. 

Човек съм, правя грешки. Ако нещо не е перфектно – окей. Окей е да имам крив ден, в който да съм тъжна. Окей е да съм дала обещание за нещо, но да си променя мнението, окей е да имам дни, в които да мързелувам и да не правя нищо. Нормално е различните емоции да са част от живота ми. И когато осъзная, че това съм аз, спирам критиката и давам на себе си това, от което имам нужда сега, в този момент, без да критикувам, без да се обвинявам, без лоши чувства. Защото, за да заобичаш себе си означава да заобичаш и нещата, които не са перфектни.

7. Уча се на щастие. 

Голяма част от хората не са щастливи с това, което имат. Проблемът е, че това състояние не е временно и не се променя, когато постигнеш нещо повече, напротив, тогава целта ти става различна и започваш да искаш още повече и отново си недоволен. 

Вчера слушах аудио книга за парите и как да сме щастливи с това, което имаме. Авторът даде пример за това как повечето хора си поставят за цел да получават по-висок доход и смятат, че това е нещото, което би ги направило щастливи. Но когато постигнат целта си и увеличат приходите си, съвсем естествено започват да имат по-висок стандарт на живот, да си купуват по-скъпи вещи, да ходят на по-скъпи ресторанти и съответно приходът им става отново недостатъчен. Защото винаги може повече. Но така никога не идва момента, в който да са щастливи с това, което имат. Според мен така е и в много други аспекти на живота. Един от тях е външният ни вид. 

Дори, когато имах някакъв успех с диетата си и кантарът покажеше по-малко число, радостта ми не траеше дълго, защото никога не беше достатъчно. Винаги имаше какво още да се желае. И всъщност идеята, че в някакъв момент ще покаже число, което напълно ще ме задоволи и ще ме направи щастлива, е пълна заблуда. Защото щастието е състояние сега. И трябва да заобичаш себе си сега, без да чакаш нещо да се случи. Ако не успея да съм щастлива сега, с това което имам, никога няма да съм щастлива. Защото никога няма да дойде момента, в който ще имам абсолютно всичко, винаги ще може повече. И единствения начин да се насладя на живота е да успея да се насладя на момента. Сега. С това, което имам.