Понякога не се храним, защото сме гладни. Храним се, защото ни е самотно. Или защото сме уморени. Претоварени. Изтощени от опити да се справим „както трябва“.
Емоционалното хранене не е провал – то е знак, че нещо вътре в нас има нужда от внимание. И често се случва на хора, които поемат много, обичат дълбоко и дават от себе си дори когато са на ръба.
Ако усещаш, че храната понякога става утеха, отдушник или бягство, но в същото време искаш нещо различно за себе си – този наръчник е за теб.
Създадох го с мисъл за онези, които са готови да направят първата крачка към по-мека връзка с храната – без вина, без крайности, без нови правила. Само с малко повече разбиране, приемане и нежност.
