Ковид-19 и тревожността – как да се справим?

  • On
  • By
  • Коментарите са изключени за Ковид-19 и тревожността – как да се справим?

Да пиша ли, да не пиша ли. Страх ме е да не “дърпам дявола за опашката”, както се казва. Но този страх е само един импулс, който идва скорострелно и от мен зависи дали ще му позволя да остане или ще го изгоня. 

Няма как да не засегна темата за ковид. Целият свят през последната година е съсредоточен върху това. И как иначе? Животът ни се промени драстично, навиците ни, ежедневието ни. Още малко и ще стане година, откакто ковид ни накара да останем вкъщи. Време, в което затихнахме смирено, вгледани във вътрешното си аз и мислещи все повече за смисъла на живота и за важните неща. Но днес няма да ви говоря, за това какви са позитивите и колко е прекрасно, че имаме това време за себе си в този див и динамичен свят.

Днес ще ви говоря точно за обратното, защото във времена като тези розовите очила не помагат. Ситуацията носи негативни последици и смятам, че е редно да ги осъзнаем и да вземем мерки, поне доколкото е възможно. Колкото и да вярвам, че чашата е наполовина пълна, сърцето ми се свива като знам какво се случва там навън. Всеки ден от март месец до днес по медиите се води черна статистика. И всеки ден ни заливат със злощастни истории на жертвите на вируса. Колкото здрава и стабилна психика да имаш, е невъзможно всичко това да не ти повлияе. Прокрадват се в съзнанието ни безпокойство, тревожност и едно много тихо и зловещо чувство на страх, че ти или някой от хората, които обичаш може да е следващата жертва. Всичко това влияе на качеството ни на живот, на съзнанието ни и на здравословното ни състояние.

И понеже аз стигнах до момент, в който не можех да се концентрирам върху нищо ползотворно от черни мисли и страх, се наложи много бързо да намеря начин да се справя с положението, преди да затъна съвсем. Ще ви разкажа за нещата, които направих, за да си помогна.

 

1. Не гледай новини

Това правило си го следвам от доста години насам. В началото се притеснявах, че няма да съм в час със случващото се по света, но впоследствие разбрах, че няма как важни новини да ни подминат, все ще се намери кой да ни светне по въпроса. Но по-важното е, че когато целенасочено не влизаме на новинарските сайтове или не си пускаме новините по телевизията, пропускаме страшно много негативни истории и разкази, за неща, които грам не ни интересуват.

На скоро бях забравила за това правило и доста често влизах в един новинарски сайт, за да разбера какво се случва с ковид. Разбира се статиите са все черни и почти няма 1 позитивна новина, която да ти оправи настроението. Не че по света не се случват добрини, просто никой не пише за тях, защото те не са толкова интересни и любопитни. И така безпокойството ми ставаше все по-силно. Вечер заспивах в страх, че лошото ще ме застигне. Например, че родителите ми могат да се разболеят от ковид, че баба и дядо могат да се разболеят. Че може да не успят да го преборят. Че аз мога да го хвана и да не го победя. За това приключих с четенето на черни статистики всеки ден. Спрях новините. И без това истинността им е под въпрос.

 

2. Позволи си да бъдеш уязвим

Тук искам да дам един пример, който се запамети в съзнанието ми. Примерът е от един семинар на прекрасната Брене Браун – американски професор, който изучава влиянието на уязвимостта и куража. Представете си, че разказвам сцена от филм, която трябва да довършите:

Бъдни вечер е. Тиха и свята нощ. Вали лек сняг. Семейство отива на гости на баба за вечеря. Майката и бащата са на предната седалка, отзад са двете деца – на 3 и на 5 години с вързани колани. Майката пуска радиото и започва да търси коледни песни. Случайно попада на Jingle bells и децата отзад започват да крещят и да пеят развълнувано, защото знаят текста. Майката и бащата се споглеждат: – Защо не?. И започват да пеят и те. Камерата приближава и можем да видим блаженството изписано по лицата на всички в колата. Камерата се отдалечава и виждаме колата как се движи надолу по пътя. Какво следва?

Сигурна съм, че повечето от хората си представят, че следва катастрофа. В съзнанието на 95% от хората се случва нещо лошо. И основната причина за това е, че ни е страх да бъдем уязвими. Предпочитаме да се подготвим, като репетираме на ум най-лошото което може да ни се случи. За да сме тренирани, когато се случи. И така дори когато всичко в живота ни изглежда идеално, една част от нас остава нащрек, за да не бъдем изненадани. Вместо да бъдем щастливи и да се насладим на момента, репетираме нещастието на ум, защото ни е страх да не останем наранени. 

 

3. Бъди благодарен 

Това е една доста популярна техника, която помага да се справим с негативните мисли и безпокойството. Всеки път когато се хванете, че се тревожите за нещо, си припомнете за какво сте благодарни. Ето така, ако например се тревожите, че можете да се разболеете от ковид, благодарете за това което имате в момента и за това, че днес сте здрави. Чувството на благодарност веднага ще прогони чувството на страх. Колкото по-често практикуваме благодарност, толкова по-спокойни и изпълнени с любов сме. Превърнете го в навик и ще видите разликите. 

 

4. Медитирай

За да сме способни да се хващаме, когато мозъкът ни започне да върти страховити сценки и да се тревожи, можете да се тренираме с медитация. Писала съм цяла статия за това, колко е полезна и важна, за да сме осъзнати тук и сега, за това няма да влизам в дълги подробности, а само ще припомня. Медитацията ни учи, че съзнанието ни е едно синьо небе, а всяка емоция и мисъл е облак. Независимо колко облаци има над нас, под тях си остава синьото небе. Можете да прочетете повече тук

 

5. Не си всемогъщ

Нещо, което си напомням често напоследък. Аз нямам контрол над света и не мога да спасявам хора, да предотвратявам случки и да решавам каква ще е съдбата на който и да е. Независимо дали сте вярващи или не, знаете че нямате силата да определяте  съдбата на хората. Нещата, които трябва да се случат, ще се случат, независимо какво искаме. Не мога да предотвратя ковид. Мога единствено да отговарям за собствените си действия по разпространението му. За това днес избирам да се съсредоточа върху себе си и живот без страх и тревожност. Със сигурност е по-лесно да се каже, отколкото да се постигне, но вярвам, че е възможно.