За мен и булимията

 

Винаги съм била нормална девойка, може би малко по-висока 😀 , но като цяло нормална. Идвам от чудесно семейство с любящи родители и прекрасен брат. В училище винаги съм се справяла добре, а след университета успях бързо да си намеря прилична работа. Но въпреки, че в живота ми не е имало големи драматични събития или повратни моменти, това не попречи на булимията да се настани в живота ми и да отнеме повече от 5 години от него. 

Не помня точно как и кога започна всичко, но помня чувството през тези 5 дълги години. Чувството, че не съм достатъчна. Чувството, че щастието ще дойде при мен единствено, когато успея да се отърва от излишните няколко килограма и че животът ми едва тогава ще започне. Бях попаднала в един безкраен кръговрат от строги диети, преяждане и пречистване. До такава степен бях обсебена с това как изглеждам и с храната, че забравих какво е да се наслаждаваш на живота. Булимията влияеше на отношенията с приятелите, семейството, на самочувствието ми и най-вече на здравето ми. Но тогава не смятах, че е голям проблем. Не виждах причина да се опитам да се измъкна. Все пак тя ми даваше оправданието, че не съм постигнала нещо повече в живота си.

И така до момента, в който нещата станаха сериозни и кризите на преяждане зачестиха до няколко пъти седмично. Беше ме срам. Никой не знаеше за хранителното ми разстройство, дори не подозираше. Вече имах няколко здравословни проблема, заради булимията и в един момент, осъзнах колко много съм загазила. И си обещах, че ще направя всичко възможно да се излекувам. 

И така реших да търся начини да се справя с проблема. Изчетох много книги, изпробвах различни стратегии. В началото беше трудно, защото кризите не намаляваха, но не се отказах. И след около 1 година борба успях. Нещата не се случиха от раз, нямах проблясък след който да съм нов човек. Отне ми месеци да се боря, да заставам срещу себе си и страховете си, но си заслужаваше. Сега съм здрава и жизнена. Храня се добре, теглото ми се нормализира, тренирам за удоволствие, но по-важното е че успявам да се радвам на живота. Защото животът е прекрасен.

Смятам, че никой не е защитен и хранителното разстройство може да се случи на всеки. Но също така вярвам и че всеки е способен да се измъкне от капана му и да заживее живота на мечтите си. Създадох този блог, за да споделя моя опит и да покажа моя път към промяната. Тук ще разкажа всичко, което научих и всичко, което не успях през последните години и ако мога да бъда полезна дори на 1 човек да се пребори, значи е имало смисъл.