да се справя с хранителното разстройство

Моят път на осъзнаване или как разбрах, че трябва да се справя с хранителното разстройство

  • On
  • By
  • Comments Off on Моят път на осъзнаване или как разбрах, че трябва да се справя с хранителното разстройство

 

 

Заблудата

В края на Декември всяка година си правя равносметка за изминалата година и си записвам нещата, които искам да постигна през следващата. За първи път съм записала като цел за 2016 “да се справя с хранителното разстройство”. И след това същата тази цел се повтаря през идните няколко години. Това, което днес обаче ми прави впечатление е, че под всяка точка “да се справя с хранителното разстройство” е и следващата ми цел за новата година: “да отслабна”…, а това автоматично показва колко объркана съм била тогава.

Знаела съм, че нещата не са наред, знаела съм, че имам проблем с храната, но не съм осъзнавала същността и смисъла на този проблем. Тогава тези две цели бяха свързани и в съзнанието ми да отслабна, означаваше да се справя с хранителното разстройство. Всъщност тогава “да отслабна” означаваше да се справя с всичко – щях най-накрая да мога да обърна внимание на нещата, които наистина ме вълнуват, щях да започна да живея живота на мечтите си, да обърна повече внимание на кариерата си и най-важното, щях най-накрая да съм щастлива. Формите на тялото ми бяха определящи, нямаше значение какъв човек съм всъщност и какви качества имам, важното беше колко килограма съм. 

Годините си минаваха, а проблемът се задълбочаваше. 

Кризите на преяждане излязоха извън контрол и се повтаряха всяка седмица, понякога два пъти седмично. Чувството на вина ме убиваше, за това пиех лаксативи, за да се отърва от всичката храна, която съм погълнала. Понякога си бърках в гърлото, но така и не успях да се науча да повръщам. Не ядях на следващия ден, а после бях само на зеленчуци и салати, и така до следващата криза. Тренировките бяха задължителни и всяка пропусната тренировка ми носеше допълнително чувство на вина. Започнах да отказвам срещи с приятели, защото се чувствах зле. Самочувствието ми беше сринато до земята. Социалният ми живот започна да страда. На работа губех концентрация лесно. Нямах желание за абсолютно нищо и нищо не можеше да ми достави удоволствие… единствено храната, в моментите в които ям. 

Знаех, че нещата загрубяват, но всичко се случваше толкова плавно и неусетно. Както става с всяка зависимост, не усещаш от къде ти е дошло, а когато се обърнеш вече е късно. 

Повратният момент

До момента, в който си помислих, че ще умра. Денят на работа беше напрегнат и още с прибирането си вкъщи знаех какво следва. Преяждането обикновено е абсолютно неконтролирано, все едно някой друг управлява тялото ти. Невъзможно е да се противопоставиш на повика. Но в някакъв момент се осъзнаваш и спираш. За съжаление този път осъзнаването дойда едва след като усетих силната болка в стомаха си. За първи път беше толкова зле. Бях уплашена. Имах чувството, че съм получила разкъсване. И тогава си обещах, че ако това не е края, ще се боря, защото вече беше твърде опасно да отлагам. 

Началото на един нов живот

Още на следващия ден започнах да търся литература и да се образовам за това какво се случва и как да се излекувам. Изглеждаше ми невъзможно. Навсякъде имаше най-различни съвети за това какво да правиш и какво да не правиш и умът ми не побираше как ще се справя, но нямах избор. Пътят беше дълъг. На много места бях чела за това как просто сменяш начина на мислене или правиш нещо специално и край – на следващия ден си здрав човек. При мен не се случи точно така. Имах дни, в които нещата се подобряваха, имах дни, в които отново ставаха зле. Кризите на преяждане не изчезнаха, но започнаха да стават по-леки и по-осъзнати. Булимията си отиде неусетно, точно по начина по който и дойде. 

Сега съм благодарна за онази напрегнат ден на работа и това, което се случи вкъщи, защото то беше нещото, което ме накара да осъзная сериозността на проблема. Защото осъзнаването, истинското осъзнаване е първата и най-важна стъпка към решаването му.

 

Не чакай и ти

Ако и ти знаеш, че нещо не е наред, усещаш, че имаш проблем, но не знаеш какъв е, не чакай нещата да загрубеят, за да промениш нещо. Както казват, за да намерим решението, трябва да знаем какво седи в основата на задачата. Ако продължаваш да търсиш правилната диета всяка година, и не само, всеки месец и всяка седмица и все не успяваш да си щастлива, значи може би трябва да промениш търсенето. Не диетата ще подреди живота ти, нито няколкото загубени килограма, а начина по който възприемаш себе си. Научи се да се обичаш, да обичаш тялото си, фокусирай се върху прекрасните неща, които имаш сега, в момента и намери щастието в тях. Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но в момента, в който осъзнаеш, че проблема не са килограмите, а мнението ти за теб самата, си на половината път до решаването му.